Много разработчици, фрийлансъри и агенции вярват, че щом са си свършили технически работата по един WordPress сайт, те са в безопасност. Реалността обаче показва, че между кода, плъгините, GDPR регулациите и финалния клиент съществува сложна верига от правни връзки. Ако те не са правилно регулирани, „горещият картоф“ на отговорността почти винаги остава в ръцете на създателя на сайта. Тя е изградена изцяло върху реални казуси от практиката ми и цели да даде бързи, приложими от утре решения за бизнеса. Ще разгледам в конкретика следните 4 основни проблема:
1. Анатомия на договора и капанът “Scope Creep”: Как правилно да структурираме рамковия договор за изработка на сайт, за да спрем безкрайните безплатни корекции от страна на клиента и да защитим финалното си плащане.
2. Рисковете при поддръжка (SLA): Къде свършва техническата отговорност при обновяване на плъгини и теми? Кой плаща щетите, ако сайтът се „счупи“ след уикенд ъпдейт, и как договорът ни спасява от софтуерни бъгове.
3. Скритият трафик на данни (GDPR & DPA): Защо всяка уеб агенция, която има достъп до бекенда на клиентски сайт, по закон е “Обработващ лични данни” и защо Договорът за обработка на данни (DPA) е по-важен от банера за бисквитки.
4. Интелектуална собственост в open-source екосистемата: Кой притежава кода, дизайна и лицензите за платените елементи след предаването на проекта – агенцията или клиентът?
Основната ми цел е лекцията да адресира един от най-големите, но рядко обсъждани проблеми в екосистемата, а именно липсата на правна култура при управлението на уеб проекти. Лекцията помага на фрийлансърите и агенциите да защитят труда и доходите си, а на собствениците на бизнеси, да разберат за какво да внимават при възлагане на уеб разработка на трети лица.